Какво се случва във Франция, та пак заприлича на врящ от ярост казан?
Пенсионната промяна е голямата заплаха за Макрон, да се опитваш да я осъществиш в период на инфлация и луди цени, значи да дръпнеш детонатора
Френският президент Еманюел Макрон и ръководеното от него държавно управление на Елизабет Борн се изправиха пред заплахата на всички рискове, когато в средата на януари 2023 година показаха на французите проект за пенсионна промяна.
От една страна, това беше неизбежно. Тази промяна бе основен миг от програмата на Макрон за първия му мандат, след това се трансформира в главен дирек на битката му за преизбиране през предходната година. Да не я реализира, за него е еднакво на цялостен политически и персонален неуспех.
От няколко години насам ръководещите в Париж изясняват и убеждават, че без увеличение на пенсионната възраст от 62 на 64 година в по-дългосрочен проект системата ще рухне и най-потърпевши от това ще са младите
Трупат се дефицити, които в обозримо бъдеще ще станат непреодолими.
В очите на работещите и на извънредно могъщите синдикати обаче това са празни приказки. Според тях след всяка поредна промяна пенсиите стават все по-далечни и все по-ниски. Те отвръщат, че вместо с удължение на възрастта за пенсиониране дефицитите могат да се запълнят с по-високи налози за богатите и за огромните компании.
Французите са пословични със своята неотстъпчивост, когато се посегне на обществените им права. Но стават още по-възмутени, когато е застрашена безметежната им напреднала възраст. На хронологично последния към този момент шести подред от началото на годината митинг на 7 март – черния вторник, на улицата са били освен хора с разнообразни политически убеждения, само че даже такива, които до момента не са взели участие в демонстрации. Анкетите демонстрират, че едвам към 32% поддържат промяната на Макрон, останалите са контра.
Когато стане въпрос за пенсионна промяна във Франция, еднакъв театър се повтаря непроменяемо, акцентират политическите наблюдаващи. През 2010 година общественият яд завладя улиците, когато пенсионната възраст бе вдигната от 60 на 62 година През зимата на 2019-2020 година отново се надигнаха невиждани протести, когато Макрон направи първия си опит да прокара измененията, които по това време имаха и повече шансове поради надалеч по-солидните си позиции в Народното събрание. Тогава обаче избухна пандемията и дневният ред на обществото потегли в напълно друга посока. И ръководещите трябваше да сложат спирачка на упоритостите си да доведат до дъно започнатото. До началото на 2023 година
Няма слънчев миг за обновяването на пенсионната система, само че сегашният е изключително взривоопасен, настояват социолози. Бърка се в раната в миг, когато французите така и така са мощно изнервени от високата инфлация и понижената покупателна дарба, от непостижимите за мнозина сметки за отопление през зимата, от несигурността поради войната в Украйна. Според френски медии разследващите служби са предупреждавали управляващите, че освен недоволството ще ескалира огромно, само че са вероятни блокажи, парализа на нормалния живот и протестни дейности, които биха могли да срутят цели браншове от стопанската система. По данни на полицията на 7 март протестиращите са били 1,28 млн., а съгласно синдикатите броят им е надвишавал 3,5 млн. Манифестиращите приложиха тактиката “Франция стопира ” – не работеха влакове, рейсове, рафинерии, компании, учебни заведения, стотици полети бяха анулирани.
Всъщност от всички препоръчани от държавното управление промени най-конфликтните са две. Едната несъмнено е повишението на законовата възраст за пенсиониране от 62 на 64 година поетапно до 2030 година Първоначалната концепция е била даже да са 65 година, само че от умерената десница – “Републиканците ”, са дали обещание парламентарна поддръжка против компромиса възрастта да се вдигне до 64. Смята се, че с тази смяна най-тежко ще бъдат ударени хората, чиито специалности са свързани с тежък физически труд и които по принцип са по-нискоквалифицирани и по-слабо платени, както и жените
Другият миг, който тревожи мощно популацията, е ускореното влизане в действие на условието за цялостна пенсия да са били внасяни осигуровки в продължение на 43 година (сега са 42). 43-те години бяха закрепени още от промяната “Турен ” през 2014 година, само че трябваше да влязат в действие през 2035 година, до момента в който с препоръчаните в този момент промени приемането им се изтегля през 2027 г.
Специалисти показват, че няма по какъв начин пенсионната промяна във Франция да успее, до момента в който не бъде комбинирана с цялостна такава на труда, заетостта и повишението на квалификацията. В момента, показват те, хората не са стимулирани да работят по-дълго, тъй като не съществуват тласъци да ги държат дейни. Mнозина се опасяват, че в края на служебния си път може да се окажат безработни, което ще ги трансформира в бедните пенсионери.
Освен това след 2 десетилетия на 35-часова работна седмица, когато поради пониженото работно време фирмите започнаха да изискват от чиновниците си да се трудят доста по-интензивно, с цел да са конкурентоспособни, французите демонстрират признаци на бърнаут и са трансформирали доста отношението си към офиса. Процесът на преосмисляне се задълбочи по време на пандемията, изяснява Жереми Пелтие от фондация “Жан Жорес ”. Нейно проучване посочило, че през 1990 година 60% от жителите са определяли работата си като значима за тях, против едвам 21% през октомври 2022 година През 2008 година 62% са твърдели, че избират да печелят повече и да имат по-малко свободно време, до момента в който през днешния ден 61% желаят да вземат по-малко, само че да имат повече време за себе си.
В момента обстановката е патова. Правителството е решено да не отстъпва и желае законът да мине бързо през двете камари на Народното събрание. В четвъртък доминираният от десницата Сенат утвърди с 201 на 115 гласа противоречивия член 7 за повишение на пенсионната възраст на 64 година
В Националното заседание при разискванията цареше подобен несравним безпорядък, че френските медии признаха усложнението си да се ориентират какво тъкмо се случва. Крайната левица да вземем за пример внесе към 1300 ремонти в член 7, с цел да попречи той да бъде гласуван. Така или другояче, в случай че до 26 март двете камари не намерят допустим компромис по текста и той не бъде признат, държавното управление може да вкара промяната, като се позове на конституционните благоприятни условия това да стане без избор. Това обаче никой от ръководещите не желае, тъй като позициите им ще бъдат отслабени.
Синдикатите от своя страна също нямат никакво желание да се отхвърлят от протестните дейности. Те се заканват да продължат да парализират страната досега, в който държавното управление ще отдръпна проекта си за промяна. Следващата огромна проява е планувана за уикенда.
Голяма част от наблюдаващите означават, че в действителност недоволството от пенсионната промяна е единствено върхът на айсберга на голямото незадоволство от актуалната реалност и от метода на ръководство на страната, което французите изпитват. Инфлацията за февруари е 14,5%, а в околните седмици се чакат нови покачвания на цените. Заради високите цени на горивата хиляди дребни бизнеси към този момент банкрутираха. В същото време желанието на държавното управление да вкара обща “антиинфлационна кошница ” от към 20 съществени продукта на замразени цени се провали с гръм и тропот. В последна сметка след договаряния сред министерството на стопанската система и огромните търговски вериги концепцията бе сменена с антиинфлационно тримесечие, в което доникъде на юни всяка от тях ще предлага собствен личен лист от артикули от първа нужда на ниски цени, които ще оказват помощ на семействата да свързват двата края.
Френският президент Еманюел Макрон и ръководеното от него държавно управление на Елизабет Борн се изправиха пред заплахата на всички рискове, когато в средата на януари 2023 година показаха на французите проект за пенсионна промяна.
От една страна, това беше неизбежно. Тази промяна бе основен миг от програмата на Макрон за първия му мандат, след това се трансформира в главен дирек на битката му за преизбиране през предходната година. Да не я реализира, за него е еднакво на цялостен политически и персонален неуспех.
От няколко години насам ръководещите в Париж изясняват и убеждават, че без увеличение на пенсионната възраст от 62 на 64 година в по-дългосрочен проект системата ще рухне и най-потърпевши от това ще са младите
Трупат се дефицити, които в обозримо бъдеще ще станат непреодолими.
В очите на работещите и на извънредно могъщите синдикати обаче това са празни приказки. Според тях след всяка поредна промяна пенсиите стават все по-далечни и все по-ниски. Те отвръщат, че вместо с удължение на възрастта за пенсиониране дефицитите могат да се запълнят с по-високи налози за богатите и за огромните компании.
Французите са пословични със своята неотстъпчивост, когато се посегне на обществените им права. Но стават още по-възмутени, когато е застрашена безметежната им напреднала възраст. На хронологично последния към този момент шести подред от началото на годината митинг на 7 март – черния вторник, на улицата са били освен хора с разнообразни политически убеждения, само че даже такива, които до момента не са взели участие в демонстрации. Анкетите демонстрират, че едвам към 32% поддържат промяната на Макрон, останалите са контра.
Когато стане въпрос за пенсионна промяна във Франция, еднакъв театър се повтаря непроменяемо, акцентират политическите наблюдаващи. През 2010 година общественият яд завладя улиците, когато пенсионната възраст бе вдигната от 60 на 62 година През зимата на 2019-2020 година отново се надигнаха невиждани протести, когато Макрон направи първия си опит да прокара измененията, които по това време имаха и повече шансове поради надалеч по-солидните си позиции в Народното събрание. Тогава обаче избухна пандемията и дневният ред на обществото потегли в напълно друга посока. И ръководещите трябваше да сложат спирачка на упоритостите си да доведат до дъно започнатото. До началото на 2023 година
Няма слънчев миг за обновяването на пенсионната система, само че сегашният е изключително взривоопасен, настояват социолози. Бърка се в раната в миг, когато французите така и така са мощно изнервени от високата инфлация и понижената покупателна дарба, от непостижимите за мнозина сметки за отопление през зимата, от несигурността поради войната в Украйна. Според френски медии разследващите служби са предупреждавали управляващите, че освен недоволството ще ескалира огромно, само че са вероятни блокажи, парализа на нормалния живот и протестни дейности, които биха могли да срутят цели браншове от стопанската система. По данни на полицията на 7 март протестиращите са били 1,28 млн., а съгласно синдикатите броят им е надвишавал 3,5 млн. Манифестиращите приложиха тактиката “Франция стопира ” – не работеха влакове, рейсове, рафинерии, компании, учебни заведения, стотици полети бяха анулирани.
Всъщност от всички препоръчани от държавното управление промени най-конфликтните са две. Едната несъмнено е повишението на законовата възраст за пенсиониране от 62 на 64 година поетапно до 2030 година Първоначалната концепция е била даже да са 65 година, само че от умерената десница – “Републиканците ”, са дали обещание парламентарна поддръжка против компромиса възрастта да се вдигне до 64. Смята се, че с тази смяна най-тежко ще бъдат ударени хората, чиито специалности са свързани с тежък физически труд и които по принцип са по-нискоквалифицирани и по-слабо платени, както и жените
Другият миг, който тревожи мощно популацията, е ускореното влизане в действие на условието за цялостна пенсия да са били внасяни осигуровки в продължение на 43 година (сега са 42). 43-те години бяха закрепени още от промяната “Турен ” през 2014 година, само че трябваше да влязат в действие през 2035 година, до момента в който с препоръчаните в този момент промени приемането им се изтегля през 2027 г.
Специалисти показват, че няма по какъв начин пенсионната промяна във Франция да успее, до момента в който не бъде комбинирана с цялостна такава на труда, заетостта и повишението на квалификацията. В момента, показват те, хората не са стимулирани да работят по-дълго, тъй като не съществуват тласъци да ги държат дейни. Mнозина се опасяват, че в края на служебния си път може да се окажат безработни, което ще ги трансформира в бедните пенсионери.
Освен това след 2 десетилетия на 35-часова работна седмица, когато поради пониженото работно време фирмите започнаха да изискват от чиновниците си да се трудят доста по-интензивно, с цел да са конкурентоспособни, французите демонстрират признаци на бърнаут и са трансформирали доста отношението си към офиса. Процесът на преосмисляне се задълбочи по време на пандемията, изяснява Жереми Пелтие от фондация “Жан Жорес ”. Нейно проучване посочило, че през 1990 година 60% от жителите са определяли работата си като значима за тях, против едвам 21% през октомври 2022 година През 2008 година 62% са твърдели, че избират да печелят повече и да имат по-малко свободно време, до момента в който през днешния ден 61% желаят да вземат по-малко, само че да имат повече време за себе си.
В момента обстановката е патова. Правителството е решено да не отстъпва и желае законът да мине бързо през двете камари на Народното събрание. В четвъртък доминираният от десницата Сенат утвърди с 201 на 115 гласа противоречивия член 7 за повишение на пенсионната възраст на 64 година
В Националното заседание при разискванията цареше подобен несравним безпорядък, че френските медии признаха усложнението си да се ориентират какво тъкмо се случва. Крайната левица да вземем за пример внесе към 1300 ремонти в член 7, с цел да попречи той да бъде гласуван. Така или другояче, в случай че до 26 март двете камари не намерят допустим компромис по текста и той не бъде признат, държавното управление може да вкара промяната, като се позове на конституционните благоприятни условия това да стане без избор. Това обаче никой от ръководещите не желае, тъй като позициите им ще бъдат отслабени.
Синдикатите от своя страна също нямат никакво желание да се отхвърлят от протестните дейности. Те се заканват да продължат да парализират страната досега, в който държавното управление ще отдръпна проекта си за промяна. Следващата огромна проява е планувана за уикенда.
Голяма част от наблюдаващите означават, че в действителност недоволството от пенсионната промяна е единствено върхът на айсберга на голямото незадоволство от актуалната реалност и от метода на ръководство на страната, което французите изпитват. Инфлацията за февруари е 14,5%, а в околните седмици се чакат нови покачвания на цените. Заради високите цени на горивата хиляди дребни бизнеси към този момент банкрутираха. В същото време желанието на държавното управление да вкара обща “антиинфлационна кошница ” от към 20 съществени продукта на замразени цени се провали с гръм и тропот. В последна сметка след договаряния сред министерството на стопанската система и огромните търговски вериги концепцията бе сменена с антиинфлационно тримесечие, в което доникъде на юни всяка от тях ще предлага собствен личен лист от артикули от първа нужда на ниски цени, които ще оказват помощ на семействата да свързват двата края.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ